Взаимодействието между човека и машината трябва да се проектира целенасочено така, че сътрудничеството между тях да бъде равноправно. Макар и да изглежда буквално като магия, изкуственият интелект всъщност е създадена от човека технология, която трябва да се регулира от хората. Тук ви предлагаме поглед върху ключови данни, проучвания, както и върху мечтите и реалността.
Взаимодействието между човека и машината трябва да се проектира целенасочено така, че сътрудничеството между тях да бъде равноправно. Макар и да изглежда буквално като магия, изкуственият интелект всъщност е създадена от човека технология, която трябва да се регулира от хората. Тук ви предлагаме поглед върху ключови данни, проучвания, както и върху мечтите и реалността.
Числа, моля! В съответствие с единната европейска методология през първата половина на 2024 г. Националният статистически институт на Австрия проведе проучване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в австрийските предприятия. Всяка пета компания вече използва технологии с изкуствен интелект, докато през 2023 г. това важеше само за една от десет компании. Силният ръст се дължи преди всичко на това, че се използват инструменти за разпознаване и обработка на текст, както и за генериране на реч.
Проучването е направено в 6600 фирми от всички сектори с повече от 10 служители – от строителство и търговия, производство на стоки, енерго- и водоснабдяване до ремонт на автомобили, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, ИКТ, недвижими имоти и услуги. Според Тобиас Томас, генерален директор на Австрийския статистически институт, „в процентно отношение повече големи, отколкото малки компании използват технологии с изкуствен интелект, както и повече компании от сектора на услугите, отколкото от производствения сектор“. ИИ се използва най-често за разпознаване и обработка на текст (65% от компаниите), популярни също така са генерирането на реч (41%), разпознаването на реч (29%), анализът на данни (около една трета) и автоматизацията на процеси (около една четвърт). Програмите с ИИ за разпознаване и обработка на изображения, както и за автономни машини или превозни средства са по-слабо използвани.
А как се чувстват служителите по този въпрос? Доволни ли са или се плашат, когато ChatGPT безпроблемно създава текст, който те не биха могли да напишат толкова бързо с разсъждаване и система от десет пръста? А кой проверява след това какво е било генерирано? Дали съдържанието е вярно по отношение на фактите, или е просто добре звучаща глупост. Освен това има вероятност машината чудо да е била обучена при тежко нарушение на авторските права. В края на октомври 2024 г. бивш разработчик от американската софтуерна компания „OpenAI“ заяви пред „Ню Йорк Таймс“, че фирмата е използвала защитено съдържание от интернет без разрешение. След пускането на ChatGPT преди две години множество художници, издателства и компании съдиха „OpenAI“ и други разработчици на изкуствен интелект за нарушения на авторските права.
Безплатната версия на ChatGPT3 е нещо като „рекламното лице“ на използването на ИИ в работното ежедневие. В повечето случаи обаче той не успява да генерира текстове на немски език с полово неутрални формулировки, което е свързано с факта, че в данните за неговото обучение присъстват традиционни ролеви модели и дискриминация. Колко добър ще е резултатът зависи не само от версията, но и от това колко добре подсказвате, т.е. какви команди въвеждате, и доколко сами разбирате материала. При тези три условия става ясно колко повърхностен в повечето случаи е безплатният резултат, колко малко диференцирана или иновативна е аргументацията и колко много халюцинации съдържа тя. Към това може да се отнесем с безразличие, когато става дума за стихотворение за рождения ден на дядо. Но не и в други случаи.
Неотдавнашни проучвания на ОИСР сред работодатели и служители показаха, че въпреки доверието, което много работници гласуват на своите компании, според тях би могло да се направи повече за повишаване на доверието, когато става въпрос за въвеждането на ИИ на работното място. И двете страни оценяват положително въздействието на ИИ върху производителността и условията на труд. Но опасенията относно евентуалната загуба на работни места остават. Проучванията показват също, че професионалното развитие и по-голямото участие на служителите би било желателно.
В изследване, проведено през 2021/22 г. по поръчка на Министерство на труда и социалните въпроси на Германия, бяха разработени пет сценария по темата „Взаимодействие между човек и техника 2030“. Като най-вероятен се счита амбивалентният сценарий. В какво се състои тази амбивалентност (бел. на прев.: двойственост, противоречивост)? Въпреки нарастващата производителност и способност за учене на изкуствения интелект, предположението за 2030 г. е, че автоматизацията ще остане в капана на класическата парадигма на производителността. Реалното познаване на ИИ ще бъде запазено за експертите в иновационните общности, като използването му ще бъде намалено посредством ограничен достъп.
Автоматизацията с ИИ би могла да се използва в производствените процеси, човешките ресурси или контролинга. Това ще освободи служителите от рутинни ръчни и умствени задачи, което би повишило качеството на работа. Според изследването в подобен сценарий по-голямата част от служителите в Германия не са склонни да приемат, че взаимодействието с интелигентните системи ще разшири свободата им на действие и сферата им на влияние. Автоматизацията, ориентирана изцяло към постигане на ефективност, няма да ликвидира ведомствените структури и ще продължи да измерва потенциала на служителите според доказани квалификации и подходи. Взаимодействието между човека и технологията, с фокус върху служителя, би могло да се оформи по различен начин.
© SiemensРебека Джонсън, ръководител на изследователска група в Siemens Technology в Мюнхен, работи върху бъдещото развитие на взаимодействието между човека и машината. Нейната сфера на компетентност е изкуствената емпатия с разбирането, че сътрудничеството между човека и машината не е само въпрос на функционалност. Темата тук е трупането на конкретен опит в сътрудничеството. Колко доволни са потребителите, когато си служат с цифрови асистенти? Могат ли да съобщават намеренията си и възможно ли да възникне комуникация? Тази комуникация е централната тема в работата на Джонсън и нейния екип. Заедно те обучават аватари за цифрови интерфейси и имерсивна среда, като уебсайтове, цифрови обяви или приложения за обучение. Като дигитални партньори те трябва да могат активно да слушат, разбират и съчувстват: „На път сме да превърнем машините в наши лични, цифрови и съпричастни спътници или асистенти – казва Ребека Джонсън и добавя, че напредъкът в инфраструктурата прави това възможно: „Разполагаме с по-мощни компютри, по-голям честотен диапазон и по-добри камери за анализ на човешки лица. Всичко това съчетаваме с психологически прозрения и привличаме специалисти по психология или водене на преговори, за да разпознават за какво става въпрос и да го квалифицират правилно.“
Това ни доближава до конкретните желания на австрийците за живота през 2035 г. През 2024 г. медийната агенция „Dentsu“ анкетира 30 000 души в 27 европейски държави и 20 експерти. 28% от анкетираните в Австрия искат да имат свой клонинг с изкуствен интелект, който да се грижи за ежедневните задачи, като например планиране на срещи или пазаруване, административни и комуникационни задачи. 60% биха искали информацията да бъде безпроблемно вградена в собствената им среда и обкръжение и да имат достъп до нея с помощта на устройства. Според анкетата повече от половината австрийци очакват устройствата и автомобилите им сами да си поръчват резервни части и да запазват час за сервизно обслужване.
© Getty ImagesВ проучванията си ОИСР се фокусира специално върху финансовия сектор и производствената индустрия в различни държави. Назованите области, в които се използват инструменти с ИИ, са откриването на измами, алгоритмичната търговия, чатботовете в комуникацията с клиенти и инструментите за финансово прогнозиране. В преработвателната промишленост ИИ се използва за автономни превозни средства в складовете, за визуална проверка на обекти или за откриване на евентуална неефективност. Следователно ИИ засяга широк спектър от задачи и професии, но нивата на заетост остават стабилни. Като цяло внедряването на ИИ в сферата на труда е по-вероятно да доведе до реорганизация на дейностите, отколкото до загуба на работни места. Автоматизацията също така ще намали монотонните задачи, но въвеждането на технологии с ИИ ще изисква по-високо ниво на експертни познания и повече умения (вж. интервюто вляво).
Може би сега е правилният момент да се замислим още веднъж какви „вълшебни чираци“ се разработват и с каква цел. Изкуственият интелект е технология, която може да се използва за широк спектър от задачи. Това, до което можем да имаме безплатен достъп чрез приложения и браузъри, са предимно програми, които са разработени от пет големи технологични компании (Alphabet, Amazon, Apple, Meta и Microsoft). Поради по-строгата правна уредба европейските разработки понякога са по-добри в изграждането на интерфейси, които действително запазват мястото на хората в работния процес. Все повече компании приемат правила относно ИИ, за да систематизират използването му и да създадат доверие чрез прозрачност. Без експертен опит в съответната област и необходимата цифрова грамотност за разумното и безопасно използване на ИИ остава под въпрос доколко тази технология ще ни е полезна. Защото тя също така ни прави уязвими към манипулация или дезинформация. Възможно е и да не успеем да използваме пълния ѝ потенциал, защото вероятно никога няма да развием експертните знания, които са ни необходими за това.
