Купуваме неща, които са ни необходими, за да оцелеем. Купуваме и други неща, за да покажем нашия статус. Притежаваме какво ли не в най-различни модели и версии и все ни се иска да имаме нещо ново. Но все повече хора в нашето консуматорско обществото искат да спасят света, вземайки решение за или против дадена покупка.

Мнозина вече са онези, които се опитват да консумират пестеливо. Купуват висококачествени, енергийно ефективни стоки, които могат да бъдат поправяни и имат дълъг експлоатационен живот. Природосъобразният начин на живот в никакъв случай не е за подценяване като личен принос. Също толкова ясно е обаче, че отговорността не трябва да лежи единствено на плещите на мотивираните отделни личности. Към компаниите се отправят изисквания да предлагат продукти, които са екологични, нетоксични, произведени по социално справедлив начин и достъпни. Промишлеността разполага с по-дългосрочни лостове за намаляване на въглеродните емисии и пестене на енергия и ресурси. Почти 75% от европейците очакват от компаниите да инвестират в екологична устойчивост и изискват по-строги държавни правила за опазване на околната среда.

Устойчивостта се превръща от ниша в масова практика. Различни проучвания показват, че в немскоезичните страни този фактор се е превърнал в силен мотив при пазаруването и търсена характеристика на продуктите. 57% от австрийците оценяват собственото си потребителско поведение като природосъобразно – най-високата стойност според резултатите от  проучване, проведено в 14 държави. В Германия повече от една трета са на същото мнение. В Европа 40% смятат, че състоянието на планетата, околната среда и климатът сега са сред най-големите притеснения на хората. Половината от анкетираните в Австрия са готови да платят повече за регионални или био храни, въпреки инфлацията. Когато става въпрос за по-големи покупки, почти три четвърти биха платили по-висока цена, а 67% казват същото за ежедневните продукти.

© Getty Images

Веригите за доставки определят как, къде и при какви условия се произвеждат продуктите, било то облекло, храни или промишлени продукти, т.е. дали процесът е справедлив, екологичен и прозрачен

Степента на природосъобразност в потреблението не е еднаква при различните поколения, полове и местоживеене. В много случаи по-младите хора практикуват нови модели на устойчиво потребление като напр. закупуването на стоки втора употреба, споделено ползване, растителна диета, докато по-възрастните поколения печелят точки чрез последователни ежедневни навици като генериране на по-малко отпадъци и пестене на енергия. Жените са с крачка напред от мъжете по този показател. Хората, които живеят в града, проявяват по-устойчиво поведение при пазаруване – със сигурност заради богатия асортимент и развитата инфраструктура, например магазините с непакетирани стоки или обществения транспорт. Според проучване на „Делойт“ 80% от германците са загрижени за изменението на климата и опазването на околната среда, като мотив за това са собственото им здраве и етични принципи.

Отговорност на индустрията и политиката

Отговорност за необходимите структурни промени носят преди всичко индустрията и политиците. В анкетите германците приписват най-голяма отговорност за устойчивото развитие на правителството и големите предприятия. Подобно е положението и в Австрия, където се счита, че производителите и доставчиците в най-висока степен са задължени към екологията.

© Getty Images

Веригите за доставки на много европейски компании обхващат целия свят. За да бъдат подобрени, първо трябва добре да ги опознаем

Малко над една трета от населението подчертава, че усилията на отделните хора не биха имали ефект, ако не накараме големите участници да се включат. Предприятията вземат решения за дизайна на продуктите, какви материали да използват, за производството и веригите за доставки – всичко това определя въздействието на стоките върху околната среда още преди да можем да ги изберем в магазина. Така че ако искате да консумирате природосъобразно, трябва да имате доверие във веригата за доставки на производителите, защото тя е невидимата част от решението за покупка. За да проучи тези мрежи от взаимоотношения, във Виена беше основан изследователският институт ASCII. Но ще мине още време, докато добием детайлна представа и се погрижим за надеждната информация върху етикетите.

Веригите за доставки определят как, къде и при какви условия се произвеждат продуктите, т.е. дали процесът е справедлив, екологичен и прозрачен. На опаковката често се посочва само последната стъпка от преработката или мястото на производство. Това важи особено за хранителните продукти. Откъде обаче идва свинското месо за бекона, който е опушен в Тирол? Дали яйцата в опакования козунак са от кокошки, отглеждани на свобода? Можем да сме сигурни само ако купуваме в по-малка степен преработени храни или директно от производителя. Когато отваряме кутията на новия си iPhone, разбираме, че е проектиран в Калифорния. Но къде са добити редкоземните елементи, от които е направен? Къде и при какви условия е сглобен?

Siemens подкрепя целите на ESG

Възможността да се проследява и документира веригата на доставки означава да отговорим на всички тези въпроси за нашите продукти – от суровината до рафта. ЕС наскоро включи тази тема в политическата си програма с климатични цели и задължения за отчитане. Като B2B доставчик със 177-годишна история в инженерството, Siemens помага на предприятията да спазват предписанията и да постигат своите ESG-цели. Това са конкретни задачи, които компаниите си поставят, за да подобрят своите постижения по трите направления: околна среда, социална сфера и корпоративно управление.

Докладът за устойчивост на Siemens не само документира усилията на компанията по тази тема, но и предоставя данни за това каква разлика правят клиентите между продуктите на Siemens и другите производители. През 2024 г. за първи път успяхме да спестим повече емисии в бизнес направленията ни, отколкото са били генерирани по цялата производствена верига. 144 милиона тона въглероден диоксид бяха спестени благодарение на енергийната ефективност, електрификацията и разширяване на възобновяемите енергийни източници в сравнение с конвенционалните решения. Само с доставката на електрически локомотиви през 2024 г. Siemens Mobility позволи да се спестят около 18,5 мегатона въглероден двуокис през целия им експлоатационен живот.

© Siemens

Революционният потенциал на технологията за опазване на климата се крие и в ненабиващи се на очи неща като честотни преобразуватели, системи за управление на сгради, предложения за електрификация и автоматизация. Един незабележим продукт на Siemens може скоро да бъде монтиран в много домове.

Когато автоматичният прекъсвач за остатъчен ток се задейства, той ни предпазва от токов удар, сигнализира за повреда в кабела и намалява риска от пожар. Като доставчици на полиамидни решения Siemens и фирма „ДОМО Кемикълс“ се обединиха, за да създадат ново поколение автоматични прекъсвачи за остатъчен ток. В капаците и корпусите на SENTRON 5SV3 се използва материал, който се състои от 50% рециклирани компоненти. Използва се химически рециклиран материал, чието производство нанася по-малко вреди на природата. Полиамид 6 (PA6) е огнеупорен, което се постига без фосфорни и халогенни добавки, лесен е за обработка, има добри електрически свойства и може да бъде оцветен във всякакъв цвят.

В тестовете на „ДОМО Кемикълс“ полиамидът доказва еднаква производителност и издръжливост в сравнение с конвенционалните материали и отговаря на строгите изисквания за продукт за безопасност. Продуктът има етикет „Siemens EcoTech“, който показва, че той подпомага трансформацията на индустрията и инфраструктурата чрез защита на климата и намаляване на използваните материали.

Целта на етикета е да предостави на клиентите прозрачност по отношение на материалите, разработката и фазата на употреба до края на жизнения цикъл. В бъдеще освен хардуера в оценката ще се включват и софтуерът и услугите

Цялостен въглероден отпечатък на продукта

Използването на технологии от Siemens помага на предприятията да постигнат нисковъглеродна енергийна инфраструктура и производство. Голяма част от емисиите обаче не се генерират в производството, а в предходната и последващата верига на доставки, а измерването на действителния въглероден отпечатък на продукта е трудоемко. За целта трябва да се събират надеждни данни за емисиите от партньорските компании, или да се предоставят собствени данни на външни фирми, за да изчислят емисиите.

Siemens разработи собствено софтуерно решение за ефективно събиране, изчисляване и предаване на информация относно въглеродния отпечатък на продуктите. С помощта на SiGREEN реалните данни не се съхраняват централизирано, а се обменят, проверяват и обобщават директно по веригата клиент-доставчик чрез блокчейн технология.

Всички индустриални предприятия споделят желанието си да намалят въглеродния отпечатък на своите продукти, но за целта първо трябва да разберат какви са въглеродните емисии в тяхната верига за доставки и какви промени са необходими, за да ги намалят. SiGREEN внася така необходимата прозрачност във веригите за доставки и същевременно защитава поверителността на данните. В момента приложението се тества в пилотен проект сред 47 международни компании от химическата промишленост. Компаниите, които са членовете на инициативата „Заедно за устойчиво развитие“, се ангажираха с декарбонизация на веригите си за доставки, като през 2022 г. синхронизираха подходите за изчисление.

Като потребители би трябвало да ни интересува какви ресурси се използват за производството на продуктите от ежедневието ни. Все още обаче е трудно да се проследят изделията по цялата верига чак до източниците на суровини, дали се спазват правата на човека и трудовото законодателство в световен мащаб и дали въздействието върху околната среда се намалява по възможно най-добрия начин. Строгият курс на Европейския съюз в момента среща силна съпротива. Изследователят Петер Климек, който се занимава с мрежите на доставки, е убеден, че няма вариант да се заобиколи: „Трансформацията ще се състои, защото натискът идва не само от ЕС, но и от други икономики, като например Китай.“

© ASCII

“Само 6% от предприятията познават цялата си верига на доставки“

Петер Климек, ръководител на Австрийския институт за интелигентни вериги на доставки

Интервю с изследователя Петер Климек, ръководител на Австрийския институт за интелигентни вериги на доставки, относно тясно преплетените мрежи, черните овце и защо трябва да гледаме положително, когато предприятията идентифицират проблеми във веригата на доставки.

Защо изследователите работят върху сложността на веригите на доставки?

По наша преценка едва 1% от всички взаимоотношения, възникнали при осъществяване на доставки, се следят или са били следени някога. По принцип се знае много малко за това как изглеждат веригите в глобален мащаб. Ние идентифицирахме надеждни източници на данни – това е първата стъпка, за да можем изобщо да отговорим на въпроси за стресоустойчивостта, екологичността или функционалността. В Европа има около 30 милиона предприятия. От проучвания знаем, че всяко от тях има средно по 30 до 50 доставчици, а големите – хиляди. Разбира се, повечето компании познават преките си доставчици. Но само 10 до 20% от компаниите посочват, че познават доставчиците на доставчиците си. И само 6% от предприятията казват, че познават цялата си верига на доставки, т.е. и доставчиците на доставчиците на доставчиците и т.н., чак до суровините. Като интердисциплинарен, приложно-ориентиран изследователски институт имаме много работа.

Какво влияние оказват световната политика, националното респ. европейското законодателство и вътрешнофирмените политики върху веригите на доставки?

С множеството кризи се появиха проблеми, на които политиците реагираха. Беше създадена законова рамка за противодействие със задължения за добросъвестност за веригата на доставки, изготвяне на отчети за устойчивостта, Пакта за чиста промишленост, Закона за критичните суровини, Европейския закон за интегралните схеми и Регламента за батериите. Някои индустрии искат или трябва да променят технологичната си база в бъдеще, но такива трансформационни процеси отнемат години, дори десетилетия. За съжаление, виждаме също така, че регулациите на ЕС не са напълно съгласувани помежду си. От друга страна се засилват обвиненията за свръхрегулация. Как ще се отрази всичко това, ще видим едва през следващите години.

Опитвате се да събирате информация от различни източници и да я анализирате с помощта на изкуствен интелект в голям мащаб. Каква е картината тук?

Темата за устойчивостта вече е важна за различни заинтересовани страни. За политиците има значение например сигурността на доставките, защото в Европа имаме зависимост не само от суровини, но и от критични и стратегически продукти: електрически автомобили, батерии, чипове, и това без да говорим за цифровите зависимости. Големите компании имат опит и компетентност в управлението на веригата на доставки, но трябва да докажат откъде идват продуктите им и как са произведени.

Според Вас веригата на доставки важна тема ли е за потребителите? Търсят ли възможност да се информират, за изберат дадена марка или производител?

В момента цената определено е водещият аргумент за покупка. Ако искате продуктите да са природосъобразни, трябва да платите за това. Малко съм скептичен, че темата е достигнала широката общественост. Платформите за онлайн търговия „Temu“ и „Shein“ в момента показват точно обратното.

Може би ще стане по-ясно за потребителите, ако има още повече медийни репортажи, например за нарушения на човешките права във веригите за доставки?

Предвид тясната свързаност трябва да сме наясно, че във всяка верига има проблемни доставчици. Няколко черни овце са достатъчни, за да изложат индиректно много компании на риск. Затова трябва да променим нагласата си и да гледаме с добро на предприятията, които признават, че са установили напр. нарушения на човешките права, заемат се с темата и работят по нея. Ако започнем да ги критикуваме, това ще ги накара да заметат проблема под килима.